Моторите
Какво е мотоциклет?
Мотоциклет е двуколесно моторно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 куб. см. Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 кг, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 куб. см и чиято максимална конструктивна скорост надвишава 50 км/ч.
Видове мотори:
Cruiser (круизър) – в превод от английски думата означава морски кръстосвач. Не случайно сред моторджийските среди се шегуват, като наричат тези двуколесни „кораби”. Създадени са за лошите момчета. Повечето съвременни cruisers сe нареждат сред класическите американски байкове като Harley-Davidson и Indian, затова са популярни и като „Американ”-ци. Обикновено моторът е V образен, в повечето случаи с въздушно охлаждане. Ездачите на cruisers обикновено са в поза с краката напред и ръцете в неутрална или висока позиция. Това ги прави добър избор за всекидневна езда, а според модела и неговите опции, има и подходящи за далечни разстояния, изграждайки подклас от туристически cruisers. Другите параметри на този вид са капковидният резервоар и изобилието на хром. Моторите от този клас можем да разделим така:
Chopper (чопър)– в превод означава хеликоптер и напълно оправдават името си. Поне от гледна точка на произведения шум. Това е една доста разнородна категория, варират от 250 кубика, та чак до 2000 кубиковият Kawasaki VULCAN 2000. При тях водачът е облегнат назад с крака изпънати напред много повече, отколкото при другите типове мотори. Chopper-ите са по-трудни за маневри, тъй като предното колело стърчи далеч пред рамката.
„Custom” (къстъм) – думата означава нещо необичайно, нещо поръчково, нещо преправено и не случайно този клас се водят класически мотоциклети с лека забежка към американския стил.
Touring (от англ.ез – туристически) – характерни особености на туристическите мотори са комфортната линия на мотоциклетиста и пасажера, огромният обтекател, напълно защищаващ от въздушния поток и обемните багажни дисаги. Това са най-комфортните мотоциклети, предназначени за дълги преходи по пътища с хубави настилки. Тях можем да ги обединим със sport touring моделите, a също и dressers. Разделят се на:
Touring – самото им име подсказва тяхното предназначение. Те са изключително тежки – над 300 килограма. Комфорта е от голямо значение при тях, от там и голямото тегло. Проектирани са за по-дълги пътувания.
Sport touring
Sport touring – бързи са като куршум и са изключително удобни за дълги пътешествия. Sport touring моторите не са направени за улично каране – те са адаптирани за улично каране. Никакви компромиси не са правени в тази посока. Същите R6, GSX-R600, ZX-6RR или CBR600RR, които можете да си купите от магазина днес, за един ден могат да бъдат променени, а на следващия – да са на пистата и нищо чудно да завършат с победа. Това е така, защото спортните мотори от преди 10 години бяха R6-ци, Ninjа и CBR-и т.е. спортните мотори за деня. Те притежават същите качества като техните последователи, само дето нямат същите технически характеристики. Дори и днес на улицата един 10-годишен спортен мотоциклет, е малко по-различен от братовчеда си от 2007 година. Вторият може да ускорява по-бързо, да спира за по-късо разстояние или да ляга повече, но при скоростите, разликата е малка.
Standard – стандартен, шосеен или популярен още като Гол мотор (не мотористка) – Машината е подходяща за начинаещите мотоциклетисти. Това са многофункционални двуколесни, добре справящи се с високите скорости. Ускоряват умерено бързо и предлагат на водача по-изправена и удобна стойка от спортните. Стандартните са най-удобни при градско, като изправената стойка при яздене е удобна и дава по-голяма видимост в трафика.
Sportbike, super sport или моторите с много пластмаса по тях – това са най-мощните и динамични представители на двуколесното семейство. Те са леки, мощни и ускоряващи много бързо мотори. Super sport моторите са добри за състезания и писти. Предлагат се с двигатели от 250 до 1100 кубика. Първата отличителна черта, която ти се набива веднага в очите е разположението на моториста. То преследва две цели: максимален контрол над машината и снижение на аеродинамическото съпротивление. Именно затова водачът на sportbike-овете, е силно наклонен напред, почти до контакт с резервоара, а стъпенките са изнесени назад. И още един признак – големите обтекатели и спойлери в стил Grand Prix. Sportbike-овете можем да разделим на три категории:
Типичен sportbike, при който комфорта е пренесен в жертва на управлението и динамиката.
Спортно туристически машини, отличаващи се с не толкова екстремално положение на водача и пасажера. Удобни и бързи, подходящи за и по-дълги разтояния.
Sportbike без обтекател — голата сила. И малко отклонение, историческият дебют през 1992 година на Honda CBR900RR Fireblade, напълно измени понятията за дизайна в класа „super sport” със своята компактна и лека конфигурация, основана на принципа „колко по-малко, толкова повече”, интегрирала успешно 900 кубиков четирицилиндров двигатели и висококачествено шаси от 600 кубиков клас. Със своите компактни пропорции, лекота и послушание Fireblade практически създаде днешната категория „super sport”.
Supermoto – това е сравнително млада категория мотоциклети, която се създаде през седемдесетте години в САЩ. Мотора е изграден на базата на cros модел или твърдо enduro. Supermoto представлява особена категория универсален мотоциклет, пригоден е за нормалните пътища и в същото време може да преодолява и по-сериозни препятствия като бордюри, стълби и т.н. Универсалните качества на supermoto са обезпечени от неговата конструкция. Любителите и професионалистите SM регулярно си мерят силите в местни шампионати. За САЩ, Канада, Великобритания и другите страни от Европа, а неотдавна и в България — supermoto се явява сегмент с активно растящ пазар. От 2002 година ежегодно се провеждат световни шампионати по supermoto. Успехът на начинанието надхвърли и най-смелите очаквания на организаторите и инвеститорите. Според специалистите, интересът към тази дисциплина е инспириран от зрелищността на гонките и техния тип.
Има много мотоциклети в категория “ Dual Sport” (с двойно предназначение). Тези мотоциклети изглеждат подобно на cros-овите и на външен вид, и като поведение на пътя. Мотори с двойно предназначение, това са мотоциклети в стил enduro (термина, без уговорки, се използва само за машини с чисто спортно приложение). Те са високо проходими и може да се управляват по черни пътища и асфалт. Предназначени са за дълги пътувания и въпреки това повечето от тях се използват предимно по асфалтови улици в града. Управлението на enduro-то е по-трудно от това на стандартните шосейни мотори и от chopper-ите, тъй като има висока седалка и здраво щърбави гуми. Но имат и един голям плюс, че с подобно возило можеш да се върнеш от работа, дори и когато обилните дъждове са отмили пътната настилка. Разделят се на: hard (от англ. ез. – твърд), soft (от англ. ез. – мек, гъвкав, спокоен), предназначени по-скоро за каране по пътищата, но стават и за по-мек вариант на off-road-а; „tour-adventure” (от англ. ез. – пътешествие, приключение), т. е. тежки машини с голям работен обем на двигателя, комфортни, но заради тежестта си, не са способни да се справят със сериозен off-road терен. Идеални са обаче за по-дълги разходки.
Cros или off-road мотори – това са съвсем различен клас мотори, т.е. друга бира. Хората, които карат тези машини са малко по-различни от останалите моторджии. Motocross моторите не са разрешени за каране по улиците, но има ендуро мотоциклети, които притежават качествата на мотокроса, но имат право да се движат по пътищата. Известни са и като т. нар. горски мотори, защото са предназначени за кални, лишени от настилка терени. Язденето им обикновено се съпътства от подскачане, дори летене по разни бабуни, трапове и всякакви подобни природни неравности. Обикновено имат много високо седло, много висок център на тежестта и изискват специални умения. Но, ако можете да си го позволите, самото off-road каране е нещо, което трябва да научите. Доста от придобитите умения ще ви помогат да оцелеете в асфалтовата джунгла.
Scooters (в превод от анг. ез.- мотопеди или скутери) – това са изключително лесни за управление возила. Защо точно „scooter“? В разговорния английски език to scoot означава „да избягам, да офейкам“. Преди всичко scooter-ът е средство за придвижване. Основните причините да яхнете „табуретката“ са, на първо място – много е лесен за управление, на второ – изисква по-малко гориво от моторите в по-висок клас, и на трето – поддържат се много лесно. Но, внимание, ако искаш да станеш сериозен моторджия, седящата стойка на scooter-а, те лишава от научаването на много мотоциклетни умения. Обикновено имат автоматични скорости и един единствен педал или ръчка – за спирачките.
